Този N.Y.C. Туристическият център се превърна в затрупан с боклук хаос за всички

Това е седмична поредност за борбата за пространство по улиците и тротоарите на Ню Йорк.

Осмо авеню в центъра на Манхатън е доста неща.

Това е първата улица, която посреща доста пасажери, когато дойдат на гара Пенсилвания или пристанищната администрация Автогара. Това е краткотрайният адрес за хиляди жители на хотели. Това е фонът на всяка нощ, прекарана в шоу на Бродуей или в Медисън Скуеър Гардън, или просто в града.

Осмо авеню също може да бъде тревожно.

В най-хубавите времена това е Шанз-Елизе на количките за хот-дог: голяма улица от търговци, туристи и пътуващи, чиято блъсканица вдъхва живот на града.

Мотористите го споделят с колела, колела и понякога конска каруца. Пешеходците се тълпят по тротоара и преливат в негово ad hoc уголемение, основано през 2016 година, когато градът стартира да отделя лента за придвижване и да я боядисва в сиво.

От Лола Фадулу

Ако Осмо авеню в Манхатън е най-екстремният образец за махленски безпорядък в града от 21-ви век, Стоун Стрийт е противоположното - взор обратно в Ню Йорк история, когато даже концепцията за павирани улици е била нещо ново.

През 1658 година Stone Street в Долен Манхатън става първата павирана улица в Ню Йорк, откакто жителите сплотяват пари, с цел да го платя. През 1693 година тя става дом на първата печатна преса в града.

Калдъръмената улица се трансформира в процъфтяваща комерсиална зона при започване на 1800 година, само че доста здания там са развалени или разрушени през огромният пожар в Ню Йорк през 1835 година Днешните здания на Stone Street са издигнати в средата до края на 1800 година и началото на 1900 година Улицата съвсем беше затворена в края на 60-те години, с цел да се построи 38-етажен небостъргач, само че тези проекти се провалиха. Обявен е за историческа забележителност през 1996 година

Сега Stone Street е единствено пешеходна, цялостна с заведения за хранене и топ дестинация за туристи.

Наскоро следобяд хората обядваха на маси, сложени в средата на улицата. Туристите се разхождаха, спираха, с цел да създадат фотоси на постройките или да погледнат пътеводителите си за Ню Йорк. Една група слушаше, до момента в който гид им споделяше историята на улицата.

Наблизо, Франческа Хембъри, на 26 години, стоеше и четеше „ Моят ослепителен другар “ на Елена Феранте по време на обедната си отмора. Офисът й гледа към Стоун Стрийт.

„ Мисля, че придвижването на пешеходците постоянно е прелестно за гледане “, сподели госпожа Хембъри, която живее в Горен Ийст Сайд. „ Знам, че хората в офиса ми се радват да виждат хора тук и хора, които идват и си отиват, и аз също. “

Когато тя не чете в почивките на работа, тя постоянно посещава заведенията за хранене или гледането на хора.

„ Хубаво е да виждаш незадълбочено какво споделят хората “, сподели тя. „ Говорят се толкоз доста разнообразни езици, които слушам всеки ден, някои от които в никакъв случай не бих могъл даже да позная какви са. “

Джонатън Матюс, 40, извади сътрудник от града до Стоун Стрийт, с цел да й опише за историята и да вземе обяд. Той сподели, че посещава улицата няколко пъти месечно за у дома или питиета след работа. Той сподели, че не се усеща прекомерно гъмжащ от туристи.

„ Градът трансформира повече улици в центрове единствено за пешеходци и аз го одобрявам “, сподели господин Матюс, който живее в Ню Рошел. „ Не карам в града, само че мога да си показва като водач, че мирише, само че мисля, че е ужасно за тези, които са добре да вървят пешком. “